|
 НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ (СТЕПАНОВИЧ) ПАЛАУЗОВ
"Роден в гр. Габрово в 1776 г. най-голям син на кираджията Стефан Палауза. Будното момче трябва да напусне града, защото убива заптие. Дълго време слуга в Добруджа, овчар във Влашко, отива пеша до Одеса, където чул, че има работа, за която плащат добре.
Слуга при гръцки бакалин там научава умението да търгува. Любознателен и трудолюбив, спестил пари и усвоил румънски, гръцки и руски, в 1812 г. вече е самостоятелен търговец.
В Одеса от 1830 г. е най-близък приятел на Васил Априлов. С него той споделя през пролетта на 1832 г., след завръщането си от Цариград, идеята за откриване на училище в Габрово. На 20 юни 1832 г. Априлов и Палаузав правят тефтер- кондика прошнурован и заверен с техните лични печати и печата на бъдещото Габровско училище. В него след Априлов Палаузов записва:
"Жертвую аз за Габровското училище* всяка година по 2000 гроша турски от собственото мы имущество и по смерь." за строеж, купуване, превод и печат на първите български учебници.
На 2 януари 1835 г. училището е открито. Петко Р. Славейков пише "Те станаха причина да възтържествува българското учение в България като отблъснаха най-напред домогванията на гръцкия владика в Търново да въведе гръцкия език в габровското училище."
През 1840 г. правят тефтер "библиотека" за вписване на всички подарени и купени книги за бъдещата библиотека към училището.
Николай Ст. Палаузов е предпочитан съветник от Априлов, когато излага своите планове и идеи, разчита на единомислие и подкрепа от негова страна. Всички писма и документи носят подписите и на двамата.
След смъртта на Васил Априлов грижата за училището остава в ръцете на Палаузов."
* Става въпрос за първото българско училище - Априловската гимназия.
Из публикация на Вела Лазарова, Исторически музей- Габрово във в. Балканско знаме бр.83 / 13 юли 1973 г.
|
